Не знам дали е защото приятелите ми в социалните мрежи са прогресивни и модерни, но в момента браузърът ми е залят от технологични, икономически и политически доводи в подкрепа на "електронното" гласуване.
Като предприемач съм свикнал да обмислям всяка инвестиция колкото се може по-детайлно. Запознавам се с различни оферти, питам доставчиците за техните предимства и недостатъците на конкурентите им. Анализирам вероятните странични ефекти, както положителните, така и отрицателните. Въпреки, че понякога предварителната ми оценка се разминава с постигнатото, средно претеглено, този подход дава добри резултати.
Ето коментарите ми към тезите на застъпниците:
Към момента можем само да гадаем, колко ще струва е-вота, защото стойността му зависи от избраната технология. Трябва обаче да предвидим поне следните пера:
Колко ще струва всичко - не мога да кажа, но си спомням, че само за медийната кампания за цифровизиране на телевизията преди две години отидоха 17 500 000 лв.
Това твърдение е заблуждаващо по две причини:
1) Сигурността на електронното банкиране идва не толкова от технологията използвана за комуникиране между банката и клиента, а от трудностите при изтеглянето и усвояването на парите. Затова измамниците по-често атакуват кредитните карти, а не електронното банкиране. Спомням си за една нощ преди няколко години, когато ми се обадиха от Уникредит, че с моя карта някой залага в онлайн казино. Обезпокоителното беше, че я ползвах само за услуги от Amazon и Google. Възможно е този случай да е изолиран, но според една статистика, САЩ губят около $800 000 000 годишно от кибер-престъпления.
2) Между банкирането и дистанционното гласуване има голяма разлика:
Колкото по-сигурна система за дистанционно гласуване се изгради, толкова ще бъдат по-големи разходите за нея. Възможно е дори, част от удобството при нейното използване да бъде пожертвано заради сигурността.
На миналите избори подадох оплакване за КЗЛД за това, че някой е използвал данните ми за да подкрепи определена партия за участие в изборите. Процедурата по установяване на това продължава и до сега и включваше графологична експертиза. Не искам да си представя, как ще действа ЦИК и съда, ако се появят сигнали, че има нередности в IT частта на системата.
За мен най-важният мотив "За" дистанционното гласуване е справедливостта към разпръснатите из целия свят наши съграждани, които искат да се включат в обществения живот. България не е територия, а група от хора с общо минало, настояще и бъдеще.
В допълнение към горния мотив имам и един втори. Покрай реализирането на дистанционното гласуване може би в употреба от държавната администрация ще влязат технологии, които имат и друго приложение, например в бизнеса. Дори самото говорене за електронно гласуване ще насочи умовете на много млади хора в тази област. Покрай това може да се появят идеи и продукти, които да променят живота на мнозина.
Като предприемач съм свикнал да обмислям всяка инвестиция колкото се може по-детайлно. Запознавам се с различни оферти, питам доставчиците за техните предимства и недостатъците на конкурентите им. Анализирам вероятните странични ефекти, както положителните, така и отрицателните. Въпреки, че понякога предварителната ми оценка се разминава с постигнатото, средно претеглено, този подход дава добри резултати.
Ето коментарите ми към тезите на застъпниците:
Ще се повиши избирателната активност
Да, гласоподавателите ще се увеличат, но не много. Големият брой негласуващи просто не припознават свои кандидати или въобще не се интересуват от бъдещето на България. На тях не им трябва дистанционно гласуване. Увеличението ще дойде само от тези, които имат желание да гласуват, но локацията им го възпрепятства, и в същото време са направили необходимата предварителна подготовка.Ще се намалят разходите при избори
Да, ще се намалят разходите, но за малка група от хора - тези, които сега пътуват стотици километри за да гласуват. Разходите, които прави държавата ще се увеличат. Към сегашните - за организацията и провеждането на "хартиените" избори, ще се добавят и разходи за дистанционното гласуване.Към момента можем само да гадаем, колко ще струва е-вота, защото стойността му зависи от избраната технология. Трябва обаче да предвидим поне следните пера:
- Подготовка на добра правна рамка;
- Създаване на процедури за дистанционно гласуване;
- Разработка и доставка на специализиран софтуер;
- Наемане или изграждане на надеждна и сигурна софтуерна и хардуерна инфраструктура;
- Изграждане на организация за предварително оторизиране на желаещите да гласуват дистанционно;
- Одитиране на всички системи, преди и след провеждане на избори;
- Медийна кампания за запознаване на избирателите с възможностите за дистанционно гласуване;
Колко ще струва всичко - не мога да кажа, но си спомням, че само за медийната кампания за цифровизиране на телевизията преди две години отидоха 17 500 000 лв.
Електронният вот е сигурен
Много често срещам твърдението - "Щом като електронното банкиране е сигурно, защо да мислим, че е-гласуването няма да бъде?"Това твърдение е заблуждаващо по две причини:
1) Сигурността на електронното банкиране идва не толкова от технологията използвана за комуникиране между банката и клиента, а от трудностите при изтеглянето и усвояването на парите. Затова измамниците по-често атакуват кредитните карти, а не електронното банкиране. Спомням си за една нощ преди няколко години, когато ми се обадиха от Уникредит, че с моя карта някой залага в онлайн казино. Обезпокоителното беше, че я ползвах само за услуги от Amazon и Google. Възможно е този случай да е изолиран, но според една статистика, САЩ губят около $800 000 000 годишно от кибер-престъпления.
2) Между банкирането и дистанционното гласуване има голяма разлика:
- Едното е явно (банката знае, кой превежда парите и може да му прати SMS с информация за сумата и бенифициента), а гласуването трябва да е тайно.
- При банкирането имаме конкуренция на частни организации. Преди години една банка изпрати циркулярен имейл на всичките си клиенти (в Cc разбира се;) с който ги съветваше, че за да работи електронното банкиране, то трябва да разрешат всички ActiveX в Интернет Експлорър (даже и картинки имаше). За незапознатите ще кажа, че това са два сериозни пропуска в сигурността. При частни организации обаче решението е лесно - сменихме банката след няколко месеца.
Колкото по-сигурна система за дистанционно гласуване се изгради, толкова ще бъдат по-големи разходите за нея. Възможно е дори, част от удобството при нейното използване да бъде пожертвано заради сигурността.
На миналите избори подадох оплакване за КЗЛД за това, че някой е използвал данните ми за да подкрепи определена партия за участие в изборите. Процедурата по установяване на това продължава и до сега и включваше графологична експертиза. Не искам да си представя, как ще действа ЦИК и съда, ако се появят сигнали, че има нередности в IT частта на системата.
Е-вота няма да увеличи измамите
Аз съм съгласен, че и сега, с хартиеното гласуване стават машинации. Наистина, начини за измама винаги ще се намерят, стига да има силно заинтересовани лица. Дали електронното гласуване ще ги улесни - не може да се каже от сега. Характера на измамите обаче става коренно различен (няма нужда от чували с бюлетини и т.н. материални носители на измамата). Вероятно една част от обществото няма да повярва в честността на електронното гласуване. Това би създало недоверие в резултатите, дори и на практика виртуалните измами да не променят резултатите. С други думи, е-вота може и да не увеличи измамите, но ще остави чувството за несигурност в резултатите.И все пак, защо смятам да отговоря с "Да" на въпроса на референдума?
Българският народ е разпръснат по целия свят. В миналото тези, които са отивали по-далече от балканските страни, са загубвали връзка с родината си. Днес обаче има една съществена разлика: ИНТЕРНЕТ. Социални мрежи, видео и гласово общуване ни свързват с деца, роднини и приятели от различни дистанции. В Мрежата аз виждам възможността всички българи от близо и далеч да работим заедно за общи цели.За мен най-важният мотив "За" дистанционното гласуване е справедливостта към разпръснатите из целия свят наши съграждани, които искат да се включат в обществения живот. България не е територия, а група от хора с общо минало, настояще и бъдеще.
В допълнение към горния мотив имам и един втори. Покрай реализирането на дистанционното гласуване може би в употреба от държавната администрация ще влязат технологии, които имат и друго приложение, например в бизнеса. Дори самото говорене за електронно гласуване ще насочи умовете на много млади хора в тази област. Покрай това може да се появят идеи и продукти, които да променят живота на мнозина.
Милен, по една ВАЖНА точка, по която СТРАШНО много хора са все още заблудени: от МНОГО години резултатите на изборите НЕ смятат по броене на бюлетини в чували, а САМО по протоколи на СИК.
Чувалите се отварят само при оспорвания, и малка част случайно избрани - за елементарен контрол).
Колкото до чуството за несигурност в резултатите - то е естествено в едно общество, завладяно от крайна мнителност, преднамерена подозрителност и масово вярване в твърде много теории на конспирацията.
Интересно как никой не се съмнявам в сметките на банката за баланса на сметката си, нали? Или са сумати други електронни дейности.
Вярно, гласуването е супер-важно. Но нека бъдем реалисти - технологиите движат света, и то доста добре. Да , има издънки, има проблеми, но света не спира да ползва технологиите в резултат от това - нали? Напротив, оценява ТРЕЗВО потенциалните рискове, оправя проблемите и продължава напред.
Моето лично мнение е "ЗА" електронното и дистанционното гласуване.
Ето и някой размисли по въпроса:
1.Естественото развитие на света в технологично отношение изисква да сме в крак с него. Не можем да се откажем от възможностите, които ни предоставя, да се държим , като магаре на мост и да твърдим - ама и сега нещата работят , защо да ги разбутваме.
2.Електронно машинно гласуване има в много държави, които ние приемаме за напреднали и демократични, така че няма да откриваме топлата вода. Необходимо е добро проучване , избор на хардуерно и софтуерно оборудване на приемлива цена и нещата ще се случат.Разбира се хора над средна възраст, с недобра технологична грамотност ще имат затруднения с използването на терминалите, но затова са програмистите да сътворят софтуера максимално опростен.
3.Дистанционното гласуване е малко по-деликатно , заради сигурността на вота . Вероятно има добри решения, стига да не бъдат "пробити" създателите на криптирането и някоя партия да спечели с 99,9%. Вероятно ще има и хакери, които само от "спортна злоба" ще търсят пролука и слабо място. В крайна сметка никой не твърди , че ще е лесно. Ще трябва да има пробен период, ще се лекуват "детски болести" , но все пак смятам , че рано или късно ще заработи.
4.Ръст на хората упражнили вота си - твърдо да. Наистина едва ли ще внушителен в началото.Нека отчетем мързела на хората. При електронното гласуване ръста ще е минимален , защото все пак трябва да се надигнеш от дивана, да отидеш до секцията си , да натиснеш няколко клавиша - усилие си е. При дистанционното гласуване , след период на доказване ,че е работи добре, мисля ръста на гласувалите да е по-значим. Освен хората , които живеят в чужбина , но все още имат отношение към България, ръст ще има и от живущи в страната. Има хора , които ако могат и ще спортуват от компютъра!
5.И не на последно място - разходите! Ще има преходен период на доказване на новите технологии в гласуването. В него ще се дублират разходи за хартиени бюлетини и електронно гласуване. С времето дела на електронното ще нараства и ще намаляват разходите за участници в секционни и районни избирателни комисии, застъпници, наблюдатели,хартия ,тонер касети и ред други.
И като резюме , смятам че искаме или не , ще тръгнем по пътя на технологично обновяване на гласуването!