Кариера в България

Вчера бях поканен на форума Кариера в България? Защо не?. Какво ме впечатли и какво не успях да кажа в дискусионната част на събитието?

Форумът се провежда за 9-та поредна година. Организаторите успяха да съберат в Интер Експо Център над 70 големи работодатели, както и повече от 1200 млади хора, желаещи да се развиват професионално в България.

Преди две години Екстрапак също участва на това събитие. Още тогава ме впечатли гледката - рядко може да видиш на едно място толкова много млади, амбициозни и образовани хора. Интересна подробност беше, че на щанда ни спряха и чужденци - шведка и италианец имаха планове да се преместят тук. За съжаление повечето бяха завършили специалности като право, бизнес администрация, екология, политология, филология и др., а ние търсехме специалисти с технологично и инженерно образование.

Тази година бях поканен в дискусията "Български бизнес на световно ниво" заедно с Васил Терзиев (Телерик) и Петър Митев (Хаос Груп). Модератор беше Христо Бояджиев (Деспарк). Идеята беше да разкажем как се прави бизнес в България, който да е успешен и да получи международно признание. Отговорът, който дадохме беше тривиален и горе долу звучеше така:

В България условията за бизнес са добри
Трябва да имаш силно желание да направиш нещо
Да работиш постоянно и да не очакваш бърз резултат

По-горните неща обаче са прекалено общи и вероятно не тях очакваха да чуят дошлите хора. Аз имам изградено мнение по този въпрос, но не успях да го изразя адекватно по времето на дискусията, затова ще го споделя тук:

Да, наистина България е добро място за правене на бизнес в момента, но не за всеки бизнес и не от всеки предприемач.

1. За да има шансове да се скалира, бизнесът трябва да е експортно ориентиран. България е малък пазар и ако продукта/услугата няма потенциал да излезе навън - той в един момент ще спре да расте. Условията за експорт от БГ са повече от чудесни: без формалности с държавите от ЕС; нулеви мита с много други държави и очаквани нулеви мита със САЩ и Канада в близко бъдеще; отлично развит автомобилен транспорт с държавите от Европа.

2. По-високото участие на човешки ресурси в себестойността на продукта е предимство, когато изнасяте на западни пазари. ИТ бизнесът е пример, при който пазара е глобален, а разходите за разработка - локални. Не случайно няколко водещи ИТ фирми направиха центрове за разработка и поддръжка в България. Тук проблемът е липсата на достатъчно кадри, но това е друга тема.

3. Добре разработени, масови продукти, за които има големи, добре позиционирани международни конкуренти, са рискови, дори когато пазара в България е все-още свободен. Навремето имах профил (може би и сега) в българска социална мрежа, преди още да бях чувал за Фейсбук. Сега тази пазарна ниша е затворена.

4. Нишови продукти имат по-голям шанс: Ако някой реши да произвежда евтини химикалки за учениците в България, най-вероятно няма да се пребори с конкуренцията от Далечния изток. Ако обаче изобрети нова, иновативна химикалка и я разпространява като луксозен или рекламен продукт шансовете му не са лоши. Преди време предложих на производител на мебели по поръчка да произвежда къщички за птици, които се търсят в Северна Европа. Той не последва съвета ми, но наскоро чух за успешна БГ фирма, която прави и изнася този продукт.

5. Бизнес-към-бизнес продукти имат по-голям шанс за успех. Наистина има няколко големи български фирми, които произвеждат и изнасят стоки за крайни потребители, но те са постигнали това с големи инвестиции и в продължителен период от време, като преди това са станали лидери на българския пазар.

6. Предприемачите трябва да се съобразяват с българската култура и да не очакват чудеса. Ако правите бизнес в България, няма как да се разминете с множество проблеми: липса на опит за работа в екип, не поемане на отговорност, разправии с държавната и частната бюрокрация и др. Ако ви липсват нерви, търпение и воля - по-добре не се захващайте.

Атмосферата на събитието беше вдъхновяваща, не знам дали ще я усетите от тези снимки: