Напоследък потоците ми в социалните медии са пълни със споделени материали на тема "отпадъци от пластмаси". В по-голямата си част те съдържат брутални картини на замърсени океани, както и призиви да се забранят определени продукти и да се заменят с такива, които имат чудното свойство да не замърсяват природата. Понеже имам опит с пластмасите и био-разградимите материали, искам да обърна внимание на грешките, които тези послания съдържат.

По-рано този месец Европейският Парламент подкрепи взетото преди това решение на ЕК за пазарна забрана на 10 пластмасови продукта: клечки за уши, сламки, дръжки за балончета, коктейли украси, чинийки, чашки, прибори за еднократна употреба и др. Самите политици определиха тази забрана като амбициозна стъпка за справяне със замърсяването на океаните.

Но какъв проблем ще реши ЕК със забраната?

Който е ходил на море в Гърция е виждал подобна гледка:

В клипчетата, които се въртят в Мрежата, гледката е подобна на това:

Сега да помислим логично: Забраната на сламките и клечките за уши в Гърция ще помогне ли на Индийския океан? Как този боклук се промъква незабелязано през Егейско море, преплува хиляди мили и се отзовава в океана?

Основните начини за замърсяването на океаните са три:

• По-бедните държави в Южна Азия нямат добри системи за управление на отпадъците. Индустрията там се развива по-бързо от културата и неправилното изхвърляне на отпадъци е често явление. В същото време по тези места валят проливни дъждове, които повличат всичко.
  
• Изхвърлянето на отпадъци от търговски и риболовни кораби директно в морето. Вероятно причината за това са високите разходи при предаване на отпадъците на пристанище.
  
• Непроследимите действия на системите за оползотворяване на отпадъците. В ЕС има закони, които задължават всички производители да заплащат продуктови такси на държавата или на специализирани фирми, които се грижат да събират и оползотворяват всички пускани на пазара опаковки. В това "оползотворяване" влиза и изнасянето на скрап с кораби за рециклиране в държави като Индия, Тайланд или Виетнам. Вярвате ли, че отпадъците които немските фирми не могат да рециклират, в Индия успяват на 100%?
  
   

Както се вижда, забраната на ЕК не помага в никоя от горните точки.

Защо ефекта от забраната на ЕК може да е обратен?

Алтернативите на забранените пластмасови продукти, са такива изработени от биоразградими полимери, дърво и хартия. Те обаче имат своите недостатъци:

• Трудно се рециклират. Въпреки твърденията на производителите им, че могат да се рециклират, моят опит показва обратното. Колкото са по-лесни за храносмилането на микроорганизмите, толкова са по-неустойчиви при рециклиране.
  
• За производството им се изискват повече ресурси (енергия, дървета, обработваема земя, петрол), спрямо традиционните пластмаси, а потребителските им свойства са по-слаби.
  
• В сметищата, които още дълго време ще се използват в ЕС и България, тези продукти се разграждат анаеробно, отделяйки метан. Както е известно този газ има 20 пъти по-голям парников ефект от въглеродния двуокис.
  
   

В прес-релийза на европейският парламент се посочва, че тази забрана е продължение на "успешната" директива за пластмасовите торбички от 2015 г. и ще намали с огромни количества парниковите газове. Това изказване е далече от истината, или поне от тази истина, която се основава на съвременната наука. Може да ви се струва невероятно, но хартиените торбички, чиято употреба се увеличи драстично в ЕС след директивата, причиняват сумарно повече щети на природата от пластмасовите, според всички изследвания, които намерих в Интернет:

• САЩ: LCA_Grocery_Bags_USA.pdf
  
• Швеция: LCA_Bags_Sweden.pdf
  
• Швеция (пак): LCA_Bags_Sweden2.pdf
  
• Дания: LCA_Bags_Denmark.pdf
  
• Австралия: Shopping_bag_LCA.pdf
  
• Великобритания: LCA_Bags_UK.pdf
  
   

Рационално управление на отпадъците

Винаги съм твърдял, че забраната на определени масово използвани продукти е неефективно решение. Ако културата на обществото можеше да напредва чрез забрани, отдавна комунизма щеше да е победил в източния блок, а в САЩ нямаше да има алкохолици.

Как да решим обаче проблема?

Според мен стратегията на ЕС за отпадъците, която се базира на наука, е правилна, за разлика от популистките политически решения. Ние трябва да вървим към кръгова икономика, в която да влизат все по-малко невъзобновими ресурси и да се отделят все по-малко неоползотворяеми отпадъци.

Ето моите две предложения:

1. Еко-таксите да се определят чрез строга европейска система за сертифициране на продуктите, която да удостоверява:

• Дали издържат многократна употреба, поправка и надграждане;
  
• До колко в направата им са използвани рециклирани материали и материали от възобновими източници;
  
• Дали са направени така, че да се рециклират лесно;
  
• Дали и в какви условия са компостируеми;
  
• При изгаряне дали отделят вредни вещества.
  
   

2. Да се направи пълна проследимост по пътя на оползотворяване на отпадъците. Не може натоварването на един кораб с пластмасов скрап и закарването му в някоя азиатска или африканска държава да се приема за 100% рециклиране или оползотворяване.

Как си представям кръговата икономика?

Системите за разделно събиране на рециклируемите, горимите и компостируемите отпадъци покриват по-голяма част от територия в ЕС. В момента компютърното зрение навлиза сериозно в линиите за сепариране на отпадъците и ефективността им нараства. Вече и по-изостаналите страни на ЕС имат проекти за модерни инсинератори с оползотворяване на топлината. Това са предпоставки за развитието на устойчива кръгова икономика.


В недалечно бъдеще ще сме в състояние да намалим значително депонирането и използването на не-възобновими ресурси. Възможно е на определени места като паркове, курорти и крайбрежни зони да се изисква използването само на биоразградими консумативи, но тоталните продуктови забрани са погрешен ход.

Допълнителни материали за любознателните

В тази TED презентация (на английски) австралийската продуктовата дизайнерка Leyla Acaroglu предлага да преосмислим "екологичният фолклор":

Смятате, че пластмасите не могат да участват в кръговата икономика? Вижте това (на английски):
Във видеото се разказва за следният кръговрат на материалите: Отпадъци → Изгаряне → СО₂ + H₂O → Захарна тръстика → Полиетилен → Полезни продукти → Отпадъци. Наскоро бразилският производител на пластмаси Бразкем получи свидетелство, че произвежданият от него материал е с отрицателен въглероден отпечатък.