Георгиеви
Отпадъци и боклуци
Напоследък потоците ми в социалните медии са пълни със споделени материали на тема "отпадъци от пластмаси". В по-голямата си част те съдържат брутални картини на замърсени океани, както и призиви да се забранят определени продукти и да се заменят с такива, които имат чудното свойство да не замърсяват природата. Понеже имам опит с пластмасите и био-разградимите материали, искам да обърна внимание на грешките, които тези послания съдържат.

По-рано този месец Европейският Парламент подкрепи взетото преди това решение на ЕК за пазарна забрана на 10 пластмасови продукта: клечки за уши, сламки, дръжки за балончета, коктейли украси, чинийки, чашки, прибори за еднократна употреба и др. Самите политици определиха тази забрана като амбициозна стъпка за справяне със замърсяването на океаните.

Но какъв проблем ще реши ЕК със забраната?

Който е ходил на море в Гърция е виждал подобна гледка:
greece1-jpg-jhye

В клипчетата, които се въртят в Мрежата, гледката е подобна на това:
polution-jpg-rcie

Сега да помислим логично: Забраната на сламките и клечките за уши в Гърция ще помогне ли на Индийския океан? Как този боклук се промъква незабелязано през Егейско море, преплува хиляди мили и се отзовава в океана?

Основните начини за замърсяването на океаните са три:

  • По-бедните държави в Южна Азия нямат добри системи за управление на отпадъците. Индустрията там се развива по-бързо от културата и неправилното изхвърляне на отпадъци е често явление. В същото време по тези места валят проливни дъждове, които повличат всичко.
  • Изхвърлянето на отпадъци от търговски и риболовни кораби директно в морето. Вероятно причината за това са високите разходи при предаване на отпадъците на пристанище.
  • Непроследимите действия на системите за оползотворяване на отпадъците. В ЕС има закони, които задължават всички производители да заплащат продуктови такси на държавата или на специализирани фирми, които се грижат да събират и оползотворяват всички пускани на пазара опаковки. В това "оползотворяване" влиза и изнасянето на скрап с кораби за рециклиране в държави като Индия, Тайланд или Виетнам. Вярвате ли, че отпадъците които немските фирми не могат да рециклират, в Индия успяват на 100%?

Както се вижда, забраната на ЕК не помага в никоя от горните точки.

Защо ефекта от забраната на ЕК може да е обратен?

Алтернативите на забранените пластмасови продукти, са такива изработени от биоразградими полимери, дърво и хартия. Те обаче имат своите недостатъци:

  • Трудно се рециклират. Въпреки твърденията на производителите им, че могат да се рециклират, моят опит показва обратното. Колкото са по-лесни за храносмилането на микроорганизмите, толкова са по-неустойчиви при рециклиране.
  • За производството им се изискват повече ресурси (енергия, дървета, обработваема земя, петрол), спрямо традиционните пластмаси, а потребителските им свойства са по-слаби.
  • В сметищата, които още дълго време ще се използват в ЕС и България, тези продукти се разграждат анаеробно, отделяйки метан. Както е известно този газ има 20 пъти по-голям парников ефект от въглеродния двуокис.

В прес-релийза на европейският парламент се посочва, че тази забрана е продължение на "успешната" директива за пластмасовите торбички от 2015 г. и ще намали с огромни количества парниковите газове. Това изказване е далече от истината, или поне от тази истина, която се основава на съвременната наука. Може да ви се струва невероятно, но хартиените торбички, чиято употреба се увеличи драстично в ЕС след директивата, причиняват сумарно повече щети на природата от пластмасовите, според всички изследвания, които намерих в Интернет:

Рационално управление на отпадъците

Винаги съм твърдял, че забраната на определени масово използвани продукти е неефективно решение. Ако културата на обществото можеше да напредва чрез забрани, отдавна комунизма щеше да е победил в източния блок, а в САЩ нямаше да има алкохолици.

Как да решим обаче проблема?

Според мен стратегията на ЕС за отпадъците, която се базира на наука, е правилна, за разлика от популистките политически решения. Ние трябва да вървим към кръгова икономика, в която да влизат все по-малко невъзобновими ресурси и да се отделят все по-малко неоползотворяеми отпадъци.

Ето моите две предложения:

1. Еко-таксите да се определят чрез строга европейска система за сертифициране на продуктите, която да удостоверява:
  • Дали издържат многократна употреба, поправка и надграждане;
  • До колко в направата им са използвани рециклирани материали и материали от възобновими източници;
  • Дали са направени така, че да се рециклират лесно;
  • Дали и в какви условия са компостируеми;
  • При изгаряне дали отделят вредни вещества.

2. Да се направи пълна проследимост по пътя на оползотворяване на отпадъците. Не може натоварването на един кораб с пластмасов скрап и закарването му в някоя азиатска или африканска държава да се приема за 100% рециклиране или оползотворяване.

Как си представям кръговата икономика?


Системите за разделно събиране на рециклируемите, горимите и компостируемите отпадъци покриват по-голяма част от територия в ЕС. В момента компютърното зрение навлиза сериозно в линиите за сепариране на отпадъците и ефективността им нараства. Вече и по-изостаналите страни на ЕС имат проекти за модерни инсинератори с оползотворяване на топлината. Това са предпоставки за развитието на устойчива кръгова икономика.

Кръгова-икономика

В недалечно бъдеще ще сме в състояние да намалим значително депонирането и използването на не-възобновими ресурси. Възможно е на определени места като паркове, курорти и крайбрежни зони да се изисква използването само на биоразградими консумативи, но тоталните продуктови забрани са погрешен ход.

Допълнителни материали за любознателните

В тази TED презентация (на английски) австралийската продуктовата дизайнерка Leyla Acaroglu предлага да преосмислим "екологичният фолклор":

Смятате, че пластмасите не могат да участват в кръговата икономика? Вижте това (на английски):
Във видеото се разказва за следният кръговрат на материалите: Отпадъци → Изгаряне → СО₂ + H₂O → Захарна тръстика → Полиетилен → Полезни продукти → Отпадъци. Наскоро бразилският производител на пластмаси Бразкем получи свидетелство, че произвежданият от него материал е с отрицателен въглероден отпечатък.

Речник на термините


Отпадък
Продукти, които остават непотребни след използването им в бита или индустрията.

Боклук
Продукти, изхвърлени по неподходящ начин в градската или природната среда. Въпреки, че в речниците "боклук" и "отпадък" са синоними, за мен двете думи имат разлика. Например, не са боклук разделно събраните отпадъци. Обратно, боклук, а не отпадък са изсипаните от някой камион на пътя дървени греди или нападалите листа на улицата.

Полимери
Органични съединения с дълги верижни молекули, съставени от повтарящи се елементи. Някои се срещат в природата, други са създадени по изкуствен път. Част от полимерите, наречени пластмаси, се преработват много лесно при загряване и се използват широко в бита и индустрията.

Биоразградими полимери
Полимерни материали, които могат да се разграждат в естествени условия под въздействието на микроорганизми. За опаковки най-голямо приложение имат тези биоразградими полимери, които отговарят на европайския стандарт EN 13432.

Био-базирани полимери
Полимерни материали, произведени от възобновими ресурси: царевица, картофи, захарна тръстика, ферментация на отпадъчни продукти при производството на храни.

LCA – Life Cycle Assessment
Научна рамка за оценка на жизнения цикъл на продуктите върху природата. Отчитат се всички природни ресурси, които са използвани "от люлката до гроба" на дадения продукт.

Рециклиране на отпадъци
Рециклирането е обратно извличане на основните материали от които са направени отпадъците. Продукти от еднородни пластмаси, като полиетилен, полипропилен и полиетилен терефталат (ПЕТ) се рецилират сравнително лесно и в България има десетки предприятия с такава дейност.

Топлинно рециклиране
Това е горенето на отпадъци с оползотворяването на топлината, при запазване чистотата на въздуха. Днес модерните инсинератори са разпространени в развитите страни. В Швеция например, те са основен метод за оползотворяване на отпадъците.

Компостиране на отпадъци
Технология за оползотворяване на биоразградимите отпадъци, при която чрез предимно аеробни микроорганизми се разграждат до въглероден двуокис, вода, азот и компост (биотор). Компостирането е удачен избор за влажните отпадъци (например остатъците от храни, трева и листа), но за останалите рециклирането и изгарянето са по-рационални.

Производство на биогаз
Това е алтернативна технология на компостирането, при която се извършва анаеробно разграждане на биоразградимите отпадъци, в резултат на което се получава горим газ, съдържащ предимно метан. Тази технология носи повече ползи от компостирането, но изисква по-сложно оборудване.

Добавете коментар

 Име
 Имейл
 Сайт